Разлика между праговата честота и работната функция

Разлика между праговата честота и работната функция
Разлика между праговата честота и работната функция

Видео: Разлика между праговата честота и работната функция

Видео: Разлика между праговата честота и работната функция
Видео: ДОКЛАД ИСКОННАЯ ФИЗИКА АЛЛАТРА. ВИДЕО-ВЕРСИЯ. ALLATRA SCIENCE 2024, Може
Anonim

Прагова честота спрямо работна функция

Работната функция и праговата честота са два термина, свързани с фотоелектричния ефект. Фотоелектричният ефект е широко използван експеримент за демонстриране на природата на частиците на вълните. В тази статия ще обсъдим какво представлява фотоелектричният ефект, какво представлява работната функция и праговата честота, техните приложения, приликите и разликите между работната функция и праговата честота.

Какво представлява праговата честота?

За да разберем правилно концепцията за праговата честота, първо трябва да разберем фотоелектричния ефект. Фотоелектричният ефект е процесът на изхвърляне на електрон от метал в случай на падащи електромагнитни лъчения. Фотоелектричният ефект е описан правилно от Алберт Айнщайн. Вълновата теория на светлината не успя да опише повечето наблюдения на фотоелектричния ефект. Има прагова честота за падащите вълни. Това показва, че колкото и интензивни да са електромагнитните вълни, електроните няма да бъдат изхвърлени, освен ако няма необходимата честота. Закъснението във времето между падането на светлината и изхвърлянето на електрони е около една хилядна от стойността, изчислена от теорията на вълните. Когато се произвежда светлина, надвишаваща праговата честота,броят на излъчените електрони зависи от интензивността на светлината. Максималната кинетична енергия на изхвърлените електрони зависи от честотата на падащата светлина. Това доведе до заключението на фотонната теория на светлината. Това означава, че светлината се държи като частици при взаимодействие с материята. Светлината идва като малки пакетчета енергия, наречени фотони. Енергията на фотона зависи само от честотата на фотона. Това може да се получи с помощта на формулата E = hf, където E е енергията на фотона, h е константата на Plank и f е честотата на вълната. Всяка система може да абсорбира или излъчва само специфични количества енергия. Наблюденията показаха, че електронът ще абсорбира фотона само ако енергията на фотона е достатъчна, за да отведе електрона в стабилно състояние. Праговата честота се обозначава с термина fПраговата честота се обозначава с термина fПраговата честота се обозначава с термина fМаксималната кинетична енергия на изхвърлените електрони зависи от честотата на падащата светлина. Това доведе до заключението на фотонната теория на светлината. Това означава, че светлината се държи като частици при взаимодействие с материята. Светлината идва като малки пакетчета енергия, наречени фотони. Енергията на фотона зависи само от честотата на фотона. Това може да се получи с помощта на формулата E = hf, където E е енергията на фотона, h е константата на Plank и f е честотата на вълната. Всяка система може да абсорбира или излъчва само специфични количества енергия. Наблюденията показаха, че електронът ще абсорбира фотона само ако енергията на фотона е достатъчна, за да отведе електрона в стабилно състояние. Праговата честота се обозначава с термина fМаксималната кинетична енергия на изхвърлените електрони зависи от честотата на падащата светлина. Това доведе до заключението на фотонната теория на светлината. Това означава, че светлината се държи като частици при взаимодействие с материята. Светлината идва като малки пакетчета енергия, наречени фотони. Енергията на фотона зависи само от честотата на фотона. Това може да се получи с помощта на формулата E = hf, където E е енергията на фотона, h е константата на Планк и f е честотата на вълната. Всяка система може да абсорбира или излъчва само специфични количества енергия. Наблюденията показаха, че електронът ще абсорбира фотона само ако енергията на фотона е достатъчна, за да отведе електрона в стабилно състояние. Праговата честота се обозначава с термина fТова доведе до заключението на фотонната теория на светлината. Това означава, че светлината се държи като частици при взаимодействие с материята. Светлината идва като малки пакетчета енергия, наречени фотони. Енергията на фотона зависи само от честотата на фотона. Това може да се получи с помощта на формулата E = hf, където E е енергията на фотона, h е константата на Планк и f е честотата на вълната. Всяка система може да абсорбира или излъчва само специфични количества енергия. Наблюденията показаха, че електронът ще абсорбира фотона само ако енергията на фотона е достатъчна, за да отведе електрона в стабилно състояние. Праговата честота се обозначава с термина fТова доведе до заключението на фотонната теория на светлината. Това означава, че светлината се държи като частици при взаимодействие с материята. Светлината идва като малки пакетчета енергия, наречени фотони. Енергията на фотона зависи само от честотата на фотона. Това може да се получи с помощта на формулата E = hf, където E е енергията на фотона, h е константата на Планк и f е честотата на вълната. Всяка система може да абсорбира или излъчва само специфични количества енергия. Наблюденията показаха, че електронът ще абсорбира фотона само ако енергията на фотона е достатъчна, за да отведе електрона в стабилно състояние. Праговата честота се обозначава с термина fСветлината идва като малки пакетчета енергия, наречени фотони. Енергията на фотона зависи само от честотата на фотона. Това може да се получи с помощта на формулата E = hf, където E е енергията на фотона, h е константата на Планк и f е честотата на вълната. Всяка система може да абсорбира или излъчва само специфични количества енергия. Наблюденията показаха, че електронът ще абсорбира фотона само ако енергията на фотона е достатъчна, за да отведе електрона в стабилно състояние. Праговата честота се обозначава с термина fСветлината идва като малки пакетчета енергия, наречени фотони. Енергията на фотона зависи само от честотата на фотона. Това може да се получи с помощта на формулата E = hf, където E е енергията на фотона, h е константата на Планк и f е честотата на вълната. Всяка система може да абсорбира или излъчва само специфични количества енергия. Наблюденията показаха, че електронът ще абсорбира фотона само ако енергията на фотона е достатъчна, за да отведе електрона в стабилно състояние. Праговата честота се обозначава с термина fНаблюденията показаха, че електронът ще абсорбира фотона само ако енергията на фотона е достатъчна, за да отведе електрона в стабилно състояние. Праговата честота се обозначава с термина fНаблюденията показаха, че електронът ще абсорбира фотона само ако енергията на фотона е достатъчна, за да отведе електрона в стабилно състояние. Праговата честота се обозначава с термина fт.

Какво е Работна функция?

Работната функция на метала е енергията, съответстваща на праговата честота на метала. Работната функция обикновено се обозначава с гръцката буква φ. Алберт Айнщайн използва работната функция на метал, за да опише фотоелектричния ефект. Максималната кинетична енергия на изхвърлените електрони зависи от честотата на падащия фотон и работната функция. KE max = hf - φ. Работната функция на метала може да се интерпретира като минималната енергия на връзката или енергията на връзката на повърхностните електрони. Ако енергията на падащите фотони е равна на работната функция, кинетичната енергия на освободените електрони ще бъде нула.

Каква е разликата между работната функция и праговата честота?

• Работната функция се измерва в джаули или електронволта, но праговата честота се измерва в херци.

• Работната функция може да се приложи директно към уравнението на Айнщайн за фотоелектричния ефект. За да се приложи праговата честота, честотата трябва да се умножи по константата на дъската, за да се получи съответната енергия.

Препоръчано: