IMS срещу SIP
IMS (Мултимедийната подсистема за интернет протокол (IP)) е архитектурна рамка, предназначена да улесни IP мултимедийни услуги, базирани на SIP (Session Initiation Protocol), която е протокол за управление на сесии за IP базирани мрежи за улесняване както на гласови, така и на мултимедийни услуги. Тъй като IMS използва SIP като основен протокол за сигнализация, той успява да се интегрира с много платформи, като интернет. Основната причина IMS да избере SIP е да отговори на много изисквания на IMS и се счита за гъвкав и сигурен.
IMS
IMS първоначално е създаден специално за мобилни приложения от 3GPP и 3GPP2. В наши дни обаче той е много популярен и широко разпространен сред доставчиците на фиксирана линия, тъй като те са принудени да намерят начини за интегриране на свързаните с мобилни технологии технологии в своите мрежи. IMS главно позволява сближаването на данни, реч и мобилна мрежова технология през IP базирана инфраструктура и осигурява необходимите IMS възможности като контрол на услуги, функции за сигурност (напр. Удостоверяване, оторизация), маршрутизация, регистрация, зареждане, SIP компресия и Поддръжка на QOS.
IMS може да бъде анализиран с неговата слоеста архитектура, която включва много слоеве с различни функционалности. Тази архитектура е позволила повторната употреба на активиращите услуги и много други общи функции за множество приложения. Отговорността на първия слой е да преведе носителските и сигналните канали, от мрежи, базирани на стари комутатори, до потоци и контроли, базирани на пакети. Функционалността на втория слой е да осигури медийни функции от основно ниво на приложенията от по-високо ниво. Освен това IMS позволи на други трети страни да поемат контрола върху сесиите за разговори и да получат достъп до предпочитанията на абонатите, като използват по-високо ниво на услуги за приложения и API шлюзове.
Архитектурата на IMS дава възможност на доставчиците на услуги да предоставят нови и по-добри услуги, с намалени оперативни разходи, през кабелни, безжични и широколентови мрежи. Повечето приложения, поддържани от протокола за иницииране на сесия (SIP), са обединени от IMS, за да се осигури правилното взаимодействие между старите телефонни услуги с други нетелефонични услуги, като незабавни съобщения, мултимедийни съобщения, push-to-talk и видео стрийминг.
SIP
SIP е протокол за управление на сесии, който се намира в приложния слой и може да извършва установяване, модификация и мултимедийна сесия за комуникация в реално време чрез IP базирани мрежи. SIP първоначално е разработен от Internet Engineering Task Force (IETF) заедно с много лидери в бранша.
При управлението на сесии SIP може да кани участници на вече съществуващи сесии, като например многоадресни конференции. Носителите на вече съществуващата сесия могат да се добавят или премахват в реално време. SIP също така подкрепя внедряването на абонатни услуги за телефония ISDN и Intelligent Network с прозрачно поддържащи услуги за картографиране и пренасочване на имена, които също допринасят за личната мобилност. Това се дефинира като способността на крайните потребители да произвеждат и получават повиквания, като същевременно могат да бъдат локализирани от мрежата, докато се движат, да имат достъп до различни комутационни зони, пълен достъп до абонирани телекомуникационни услуги на всеки терминал на всяко място.
Обикновено SIP устройствата комуникират помежду си, използвайки SIP сървъри, които осигуряват инфраструктура за маршрутизация, регистрация и услуги за удостоверяване и оторизация. SIP не може да съществува сам в комуникационна система. Така че по-скоро се използва като компонент с други IETF протоколи, за да се изгради цялостна мултимедийна архитектура. Те се състоят от различни протоколи като RSTP (протокол за поточно предаване в реално време), MEGACO (протокол за управление на шлюза за медии), SDP (протокол за разпространение на сесии) и др. SIP поддържа както IPv4, така и IPv6; по този начин е много популярен сред много потребители.
Каква е разликата между IMS и SIP?
