Централизирано маршрутизиране срещу разпределени протоколи за маршрутизация
Маршрутизацията е процес на избор на пътища, които да бъдат използвани за изпращане на мрежов трафик, и изпращане на пакетите по избраната подмрежа. В терминологията на компютърната мрежа маршрутизиращият протокол определя как възлите в мрежите (по-специално рутерите) си взаимодействат, за да решат кои пътища да изберат за изпращане на мрежов трафик, като споделят необходимата информация за връзката. Обикновено възлите имат първоначални познания за други възли, свързани директно с него, и маршрутизиращият протокол ще разпространи тази информация първо до близките възли и след това към останалите възли. Ето как маршрутизиращите протоколи предоставят знания за мрежовата топология на рутерите на мрежата първоначално, както и след настъпила промяна.
Има два типа маршрутизиращи протоколи, класифицирани като динамични и статични протоколи. Статичните протоколи работят само с ръчно конфигурирани маршрутни таблици, докато динамичните протоколи адаптивно актуализират маршрутни таблици, според промените в мрежовата топология. По-нататък динамичните протоколи се класифицират като централизирани и разпределени. Централизираните протоколи се фокусират върху централен възел за всички решения за маршрутизиране, докато разпределените протоколи правят всяко устройство в мрежата отговорно за вземане на решения за маршрутизиране.
Какво представляват централизираните протоколи за маршрутизация?
Както бе споменато по-горе, централизираните протоколи за маршрутизация принадлежат към семейството протоколи за динамично маршрутизиране. В мрежа, която използва централизиран протокол за маршрутизиране, централно обработващо устройство, работещо на „централен“възел, събира информация (състояние като състояние нагоре / надолу, капацитет и текущо използване) на всяка връзка в мрежата. След това това обработващо устройство използва събраната информация за изчисляване на маршрутни таблици за всички останали възли. Тези протоколи за маршрутизиране използват централизирана база данни, разположена в централния възел за тези изчисления. С други думи, таблицата за маршрутизиране се съхранява в един „централен“възел, с който трябва да се направи справка, когато други възли трябва да вземат решение за маршрутизация.
Какво представляват протоколите за разпределена маршрутизация?
Разпределените маршрутизиращи протоколи също принадлежат към семейството протоколи за динамично маршрутизиране. Съгласно разпределения протокол за маршрутизиране всяко устройство в мрежата е отговорно за вземане на решения за маршрутизиране. Има два типа динамични, разпределени протоколи, наречени изолирани (възли не комуникират) и неизолирани (възли комуникират помежду си). И така, в тази подкатегория (динамични, разпределени и неизолирани) има два широки класа протоколи, които се използват по-често днес. Те са протоколи за вектор от разстояние и протоколи за състоянието на връзката. Протоколите за дистанционно вектор карат възлите да споделят информация като дестинация и цена на редовни интервали или при необходимост. Протоколите за състоянието на връзката заливат информацията за състоянието на връзката в мрежата, за да позволят на всеки възел да изгради мрежова „карта“.
Каква е разликата между централизираните маршрутизиращи протоколи и разпределените маршрутизиращи протоколи?
Въпреки че както централизираните, така и разпределените протоколи за маршрутизация са протоколи за динамично маршрутизиране, те са доста различни в начина си на работа. Основната разлика между тях се основава на това кои устройства в мрежата вземат решения относно маршрутизацията. Един централен възел е отговорен за всички решения за маршрутизация при централизирано маршрутизиране, докато всяко устройство е отговорно за решения за маршрутизиране по разпределени протоколи. Централизираните протоколи имат много проблеми в сравнение с разпределените протоколи, като например единична точка на повреда и потенциална мрежова задръствания около централния възел. Поради тези причини по-често се използват разпределени протоколи.
