Ключовата разлика между синхронната и диахронната лингвистика се крие в гледната точка, използвана за анализ на тези два клона на лингвистиката. Синхронната лингвистика, известна още като дескриптивна лингвистика, е изучаването на езика във всеки даден момент от времето, докато диахронната лингвистика е изучаването на езика през различни периоди от историята.
Синхронната лингвистика и диахронната лингвистика са две основни подразделения на лингвистиката. Швейцарският лингвист Фердинанд дьо Сосюр въвежда тези два клона на лингвистиката в своя Курс по обща лингвистика (1916). Като цяло синхронът и диахронията се отнасят до езиково състояние и до еволюционна фаза на езика.
