Либия срещу Бахрейн
Либия и Бахрейн бяха в центъра на вниманието в последно време заради гражданските вълнения и в двете арабски страни. И Либия, и Бахрейн прибягват до държавно насилие, за да смажат мирните демонстрации на продемократични сили. Но именно Либия е била целта и САЩ и техните западни съюзници са започнали въздушни удари срещу режима на полковник Кадафи и неговите поддръжници, като в същото време си затварят очите за случващото се в Бахрейн. Репресиите срещу протестиращите в Бахрейн и Йемен бяха критикувани само с думи от администрацията на САЩ и не се предприемат и дори не се примиряват действия.
Никой няма представа защо САЩ приемат двойни стандарти за един и същ проблем в двете арабски страни. Но според някои експерти причината е очевидна. Бахрейн е дългогодишен съюзник на САЩ и дори е позволил на САЩ да разполагат с голяма американска военноморска база на своя територия, докато Либия е буен противник на американската политика в арабския свят и винаги задава неудобни въпроси на американската администрация. Хладкият отговор на демонстрациите на поддръжници на демокрацията в Бахрейн също е повлиян отчасти поради присъствието на Саудитска Арабия, която отдавна е доверен съюзник и приятел на САЩ.
Саудитска Арабия не хареса случилото се в Египет. Това беше удар за загубата на сунитския монарх Хосни Мубарак в неговия квартал и затова този път Саудитска Арабия предприе безпрецедентна стъпка да изпрати хиляди свои войници да смаже протестиращите в Бахрейн. Някои хора бяха на мнение, че накрая САЩ подкрепят думите си с действия, когато администрацията на Обама подкрепя протестиращите в Египет. Обама говори за универсални ценности в подкрепа на протестиращите и изостави стар съюзник в Хосни Мубарак, което накара мнозина да повярват, че САЩ ще приемат подобна позиция и в случая с Бахрейн.
Но ако някой погледне в дългата му история, ще открие, че въпреки че САЩ проповядват демократични ценности във всички части на света, те открито подкрепят диктаторите, когато присъствието им отговаря на собствените им интереси. Всичко се свежда до нейните интереси и тези интереси изплуват на повърхността с въстанието в Бахрейн. Вашингтон приема по-предпазлив и премерен подход към същия проблем, който в крайна сметка доведе до отстраняването на Хосни Мубарак в Египет. Ясно е, че САЩ биха възприели подход по държави, а не да подкрепят думите си с действия, при които интересите им са застрашени.
Също така нарастват опасенията, че Иран се възползва максимално от ситуацията, ако сунитският монарх I Бахрейн бъде свален в Бахрейн. Мнозина вярват, че вълненията в Бахрейн са дело на Иран и Хизбула и че той се опитва да предизвика вълнения в Бахрейн, за да притисне САЩ да предприемат действия срещу протестиращите в Бахрейн, така че да може да проектира САЩ като враг на мюсюлманите, особено сунитите по целия свят.
След отстраняването на владетелите в Тунис и Египет, останалите арабски владетели се пробудиха за проблема и проявяват склонност да използват сила, за да смажат протестиращите, а САЩ не са готови да поемат по-голям риск и да дистанцират петрола богати съюзници в арабския свят.
