Ключова разлика - Ибридинг срещу аутбридинг
Развъждането е сексуален репродуктивен метод, който се извършва за създаване на потомство с желани или полезни характеристики през поколенията. Желаните индивиди се избират и изкуствено кръстосват, за да направят потомства. Има различни видове техники за разплод. Инбридингът и аутбридингът са два вида. Ключовата разлика между инбридинга и аутбридинга е, че инбридингът е процес на чифтосване или отглеждане на генетично близки роднини в продължение на 4 до 6 поколения, докато аутбридингът е процес на чифтосване на отдалечени или несвързани индивиди над 4 до 6 поколения. Инбридингът намалява генетичните вариации при потомствата, докато кръстосването увеличава генетичните вариации при потомствата.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Общ преглед и ключова разлика
2. Какво е инбридинг
3. Какво е аутбридинг
4. Сравнение едно до друго - инбридинг срещу аутбридинг
5. Резюме
Какво е инбридинг?
Инбридингът е процес на отглеждане или кръстосване на генетично свързани родители през много поколения. За инбридинг са избрани тясно свързани лица като братя и сестри. Потомството на инбридинга ще покаже повишена хомозиготност. Основната цел на инбридинга е да се поддържат желаните черти и да се елиминират нежеланите черти от тази популация. Обаче, инбридингът може да доведе до по-висок шанс за изразяване на вредни рецесивни мутации, както е показано на фигура 01. Следователно, има голяма вероятност у потомството да носят вредни рецесивни черти поради повишената хомозиготност чрез инбридинг. Това въвежда по-ниските нива на фитнес в потомството на инбридинга. Това явление е известно като инбридинг депресия. Когато инбридингът произвежда биологично потомство с по-ниска годност, те не могат да оцелеят и да се размножават. Следователно потомството с висока хомозиготност е лесно податливо на изчезване от околната среда чрез естествен подбор; това е известно като генетично прочистване.
Инбридингът е метод за разплод, използван в селективното развъждане, за да се развие определена фенотипна черта в растенията и животните, като се правят чисти линии.
Фигура 01: Инбридинг на пони - Пример за инбридинг депресия
Какво е аутбридинг?
Аутбридингът, известен още като outcrossing, е процес на чифтосване на отдалечени или несвързани два индивида. Изборът на две индивиди се прави от две популации. Основната цел на размножаването е да се роди потомство с превъзходни характеристики или качество. Тези два индивида са фенотипно адаптирани към две различни среди. Следователно потомството на ауткроса може да не се адаптира лесно да живее в която и да е среда, тъй като ауткроса може да доведе до фенотип, междинен за родителите. Няма да е идеално за родителската среда. Следователно, размножаването не винаги води до повишена годност на потомството. Понякога аутбридингът може да покаже по-ниска годност, за да издържи на родителската среда. Известно е като превъзходна депресия. Например,пресичането между голям индивид с телесен размер и малък индивид с телесен размер може да доведе до средно потомство; потомството може да не е добре приспособено за обкръжението на родителите.
В повечето случаи аутбридингът дава потомство с превъзходно качество. Смесването на геноми на две различни популации може да доведе до потомство, което е по-добро от всеки от родителите му. Това е известно като подобрение на извънродни размножавания и увеличава генетичните вариации на новия геном. Тази повишена генетична вариация става полезна, за да се предпази от изчезване поради различни фактори като стрес от околната среда. Смесването на гени между две несвързани индивиди също увеличава маскиращите ефекти на вредните мутации, възникващи от рецесивни алели.
Каква е разликата между инбридинг и аутбридинг?
Различна статия Средна преди таблица
Инбридинг срещу аутбридинг |
|
| Инбридингът е техника за чифтосване на двама генетично тясно свързани родители над 4 до 6 поколения. | Аутбридингът е метод за разплод, направен между отдалечени или несвързани индивиди, избрани от две популации. |
| Генетична природа на потомството | |
| Потомците от инбридинг са по-склонни да бъдат хомозиготни. | Аутбридингът увеличава хетерозиса или хибридната сила при потомствата. |
| Биологична годност | |
| Кръстосването е по-вероятно да доведе до биологично по-ниски фитнес потомства. | По-вероятно е извънродното разплод да доведе до потомство с биологична годност. |
| Генетична вариация на геномите | |
| Инбридингът намалява генетичните вариации на геномите на потомството. | Аутбридингът увеличава генетичните вариации в геномите на потомството. |
| Изразяване на вредни рецесивни мутации | |
| Има голяма вероятност за продължаване на пагубната рецесивна мутация при инбридинг потомства. | Аутбридингът намалява шанса за експресия на вредни рецесивни мутации при потомството. |
| Адаптиране към околната среда | |
| Потомството има нисък потенциал да се адаптира към променящата се среда. | Потомството показва по-голям потенциал да се адаптира към променящата се среда. |
| Главна цел | |
| Основната цел на инбридинга е поддържане на полезни черти и развитие на чисти линии. | Изкореняването се прави, за да се получат потомци с превъзходно качество. |
Резюме - Инбридинг срещу аутбридинг
Инбридингът и аутбридингът са две техники за разплод, извършвани от животновъдите на растения и животни. Инбридингът се извършва между близки роднини, за да се поддържат полезните черти през поколенията. Инбридингът увеличава хомозиготността при потомството. Оказва негативно влияние върху потомството, като дава повече шанс да изрази вредни рецесивни мутации. Аутбридингът се извършва между несвързани или отдалечено свързани индивиди в продължение на няколко поколения. Аутбридингът създава генетично разнообразни потомци, които имат по-голям потенциал за адаптиране към нова среда. Това е разликата между инбридинг и аутбридинг.
