Упанишади срещу Веди
Упанишадите и Ведите са два термина, които често се бъркат като едно и също нещо. Всъщност те са два различни предмета по този въпрос. Всъщност Упанишадите са части от Ведите.
Риг, Яджур, Сама и Атхарва са четирите Веди. Веда е разделена на четири части, а именно Самхита, Брахмана, Араняка и Упанишад. От разделението се вижда, че Упанишад формира последната част от дадена Веда. Тъй като Упанишад формира крайната част на Веда, той също се нарича Веданта. Думата „anta“на санскрит означава „край“. Оттук думата „Веданта“означава „крайната част на Веда“.
Тематиката или съдържанието на Упанишад обикновено имат философски характер. Той говори за природата на Атман, величието на Брахман или Върховната душа, а също и за живота след смъртта. Следователно Упанишад е наричан като Джнана Канда на Ведата. Джняна означава знание. Упанишад говори за върховното или най-висшето знание.
Останалите три части на Ведата, а именно Самхита, Брахмана и Араняка се наричат заедно като Карма Канда. Карма на санскрит означава „действие“или „ритуали“. Може да се разбере, че трите части на Ведата се занимават с ритуалната част от живота като провеждането на жертвоприношение, строгостта и други подобни.
Така Веда съдържа в себе си както ритуалистичните, така и философските аспекти на живота. Той се занимава с действията, които трябва да се извършват в живота, а също и с духовните мисли, които човек трябва да култивира в ума си, за да чете Бог.
Упанишадите са много на брой, но само 12 от тях се считат за основни упанишади. Интересно е да се отбележи, че Ади Санкара, основателят на философската система Адвайта, е коментирал всичките 12 основни Упанишади. Другите големи учители на различни секти на философски мисли са цитирали много от текстовете на Упанишадите.
