Слива срещу сини сливи
Средство за запазване на прекомерната реколта от различни култури, сушенето е техника, която се използва от незапомнени времена, за да се предотврати загубата на храна. Плодовете са лесно развалящи се видове храни, за които методът на сушене се използва по-популярно, тъй като извеждането на влагата от храната има тенденция да осигури по-дълъг срок на годност на тези продукти. Разграничаването на някои сушени плодове от пресния продукт обаче се превърна в проблем за потребителския пазар, когато става въпрос за определени продукти. Постоянното объркване между сини сливи и сливи е един добър пример за показване на този въпрос.
Какво е синя слива?
Разнообразие от сортове сливи от Alois Lunzer, 21 януари 2012 г.
Синята слива може да се отнася до всякакъв вид сортове сливи, обикновено Prunus domestica, наричана още европейска слива, продавана най-вече като сушен плод. Известно е, че над 1000 сорта слива се отглеждат за сушене и едни от най-популярните сортове са подобрената френска сина слива, Tulare Giant, Sutter, Imperial, Moyer, Greengage и италианска сина слива. Сините сливи се консумират варени както в сладки, така и в солени ястия или се ядат сами. Популярна съставка в северноафриканските тагани, задушени сини сливи, известни като компот, също е популярен десерт. Сините сливи също се използват често в ястия като Tzimmes, традиционно еврейско ястие, скандинавска кисела слива, обикновено с оризов пудинг, традиционна норвежка десертна плодова супа или в празнични ястия като пълнеж или като торта. Докато датските сладкиши от сини сливи са популярни в Източното крайбрежие на САЩ,сокът от сини сливи също е популярна напитка по целия свят. Също така, поради високото си съдържание на захар, те се ферментират, за да образуват наподобяваща сайдер напитка, наречена jerkum в Cotswolds.
Съдържащи леки лаксативи, включително фенолни съединения, сините сливи са известни с високото си съдържание на диетични фибри и поради това се използват като домашни лекарства за запек. Сините сливи също са богати на антиоксиданти и са популярни и като здравословна закуска.
Какво е слива?
Сливата е плод от костилка, който расте върху растението, принадлежащо към подрода Prunus от рода Prunus. Зрелият плод на слива има прашно бяло покритие, което е епикутикуларно восъчно покритие, известно като „восъчен цвят“. Роднини на нектарина, прасковата и бадема, плодът на слива има твърда костилка около семената му. Сливите цъфтят през различни месеци, през различни части на годината. В Тайван сливите цъфтят през януари, докато в Съединените щати цъфтят през април.
Съществуват между 19 и 40 вида сливи, от които само европейската и японската слива имат световно търговско значение. Вкусът на тези плодове може да варира от сладък до тръпчив и може да се яде сам по себе си или да се използва в конфитюри и други рецепти. Сливовият сок също се ферментира и от него се прави сливово вино. Произвежда се в цял свят, най-големият производител на сливи в света към момента е Китай.
Сливата е с високо съдържание на калории и добър източник на диетични фибри; голяма част от калориите обаче идват от захари. Сливата също има високо съдържание на витамин А, С и К.
Каква е разликата между Слива и Сини сливи?
Разликата между сини сливи и сливи, макар и доста очевидна, може да бъде малко объркваща за мнозина. Следват няколко причини, поради които двете съставки се различават една от друга.
• Сливата е плод от костилка, който принадлежи към подрода Prunus. Синята слива може да се отнася до всякакъв сорт сортове сливи.
• Обикновено слива е пресният плод. Сина слива е изсушената слива. Не всички сортове сливи обаче могат да се сушат, за да се получат сини сливи.
• Сините сливи също могат да бъдат различни плодове, отделно от сливата. Например италианските сини сливи се отглеждат като сини сливи и се сушат за опаковане.
