Основната разлика между обратимо и необратимо инхибиране е, че обратимото инхибиране е вид ензимно инхибиране, при което е възможно дисоциация на инхибитора от ензимно-инхибиторния комплекс поради нековалентно свързване. От друга страна, необратимото инхибиране е вид ензимно инхибиране, при което дисоциацията на инхибитора от ензимно-инхибиторния комплекс не е възможна поради ковалентно свързване.
Ензимите са протеини, които действат като биологични катализатори в нашето тяло. Те увеличават скоростта на реакциите. Субстратите се свързват с активните места на ензимите и се трансформират в продукти. Ензимите обаче са специфични за субстратите. Ензимното действие може да се регулира или инхибира от някои инхибитори. Има два вида процеси на ензимно инхибиране; а именно, те възстановяват обратимото инхибиране и необратимото инхибиране. При обратимо инхибиране инхибиторът се свързва с ензима нековалентно, докато при необратимото инхибиране инхибиторът се свързва с ензима или чрез ковалентно, или нековалентно. Тези два процеса се различават помежду си и тази статия има за цел да обсъди подробно разликата между обратимо и необратимо инхибиране.
