Волтметър срещу мултицет
Както волтметърът, така и мултицетът са инструменти, използвани при електронни и електрически измервания. Те се използват за измерване на почти всички свойства на електронните или електрическите системи. Физици, електронни инженери, електроинженери и техници използват тези инструменти в съответните им области.
Волтметър
Единицата „Волт“е кръстена в чест на Алесандро Волта. Използва се за измерване на потенциала на точка или потенциалната разлика между две точки. Обикновено волтметърът е вариация на галванометъра. Много висок резистор, настроен последователно с галванометъра, прави основния волтметър. Волтметрите варират от няколко микроволта до около няколко гигаволта. Както е описано по-рано, основният волтметър се състои от намотка, носеща ток, поставена във външно магнитно поле. Магнитното поле, дължащо се на намотката, носеща ток, отблъсква постоянното магнитно поле. Този ефект кара индикатора, прикрепен към бобината, да се върти; тази индикаторна бобина е подпружинена, като по този начин индикаторът се връща на нула, когато няма ток. Ъгълът на завъртане на индикатора е пропорционален на тока в бобината. Цифровият волтметър използва аналогово-цифрово преобразуване (ADC) за преобразуване на настоящото напрежение в цифрова стойност. Но входящият сигнал трябва да бъде усилен или намален в зависимост от обхвата на измерване, използван в инструмента, преди да може да бъде показан като цифрова стойност. Основният проблем, свързан с волтметрите, е, че те имат крайна стойност на съпротивлението. В идеалния случай волтметърът трябва да има безкраен импеданс, което означава, че не трябва да изтегля ток от веригата. Но това не е така при реалните волтметри. Истинският волтметър трябва да изтегли ток от веригата, за да генерира отблъскващото магнитно поле. Това обаче може да бъде сведено до минимум с помощта на усилватели, така че смущенията във веригата да са минимални. Но входящият сигнал трябва да бъде усилен или намален в зависимост от обхвата на измерване, използван в инструмента, преди да може да бъде показан като цифрова стойност. Основният проблем, свързан с волтметрите, е, че те имат крайна стойност на съпротивлението. В идеалния случай волтметърът трябва да има безкраен импеданс, което означава, че не трябва да изтегля ток от веригата. Но това не е така при реалните волтметри. Истинският волтметър трябва да изтегли ток от веригата, за да генерира отблъскващото магнитно поле. Това обаче може да бъде сведено до минимум с помощта на усилватели, така че смущенията във веригата да са минимални. Но входящият сигнал трябва да бъде усилен или намален в зависимост от обхвата на измерване, използван в инструмента, преди да може да бъде показан като цифрова стойност. Основният проблем, свързан с волтметрите, е, че те имат крайна стойност на съпротивлението. В идеалния случай волтметърът трябва да има безкраен импеданс, което означава, че не трябва да изтегля ток от веригата. Но това не е така при реалните волтметри. Истинският волтметър трябва да изтегли ток от веригата, за да генерира отблъскващото магнитно поле. Това обаче може да бъде сведено до минимум с помощта на усилватели, така че смущенията във веригата да са минимални. В идеалния случай волтметърът трябва да има безкраен импеданс, което означава, че не трябва да изтегля ток от веригата. Но това не е така при реалните волтметри. Истинският волтметър трябва да изтегли ток от веригата, за да генерира отблъскващото магнитно поле. Това обаче може да бъде сведено до минимум с помощта на усилватели, така че смущенията във веригата да са минимални. В идеалния случай волтметърът трябва да има безкраен импеданс, което означава, че не трябва да изтегля ток от веригата. Но това не е така при реалните волтметри. Истинският волтметър трябва да изтегли ток от веригата, за да генерира отблъскващото магнитно поле. Това обаче може да бъде сведено до минимум с помощта на усилватели, така че смущенията във веригата да са минимални.
Мултиметър
Мултиметърът е в основата си съвкупност от всички възможни измервателни уреди. Той варира от стария метър Volt-Ampere-Ohm до по-сложни мултиметри. Думата „мулти“означава няколко или много. Следователно самото име предполага, че измерва много променливи. Аналоговите мултиметри в основата си са галванометри (т.е. намотка, носеща ток, поставена във външно магнитно поле). В зависимост от начина на комбиниране на резисторите, галванометър може да се използва като волтметър, амперметър или омметър (измервател на съпротивлението). Циферблатът на лицевата страна на мултицета позволява да се избере какъв параметър и какъв обхват измервате. Може да бъде от 0 до 200 mv, от 0 до 20 V, от 0 до 10 mA, от 0 до 2000 ома и т.н. Цифровите мултиметри използват различни методи за измерване на тези параметри, а също така имат повече опции като диоден режим, транзисторен режим и т.н.
Каква е разликата между волтметър и мултиметър?
Волтметърът се използва за измерване на потенциалната разлика между две точки, докато мултиметърът се използва за измерване на разликата в напрежението, тока и съпротивлението. Използва се и за отстраняване на неизправности при диоди и транзистори. Волтметърът може да се разглежда като подчаст на мултиметъра.
