Амортизация срещу обезценка
Фирмата притежава редица активи, включително дълготрайни активи, които се използват в производството на стоки и услуги, краткотрайни активи, които могат да се използват за покриване на ежедневни разходи, и нематериални активи като репутацията на компанията. Активите се отчитат в баланса на фирмата по техните разходи. Стойностите на активите на фирмата намаляват с течение на времето и следователно трябва да се коригират до тяхната справедлива пазарна стойност. Обезценката на активите и амортизацията са понятия, свързани с корекцията на себестойността на актива спрямо неговата справедлива пазарна стойност. Въпреки приликите между тези две понятия, има редица важни разлики. Следващата статия разглежда по-отблизо тези два термина и очертава приликите и разликите между двете.
Какво е обезценка?
Възможно е да има случаи, в които дълготраен актив губи стойността си и трябва да бъде записан в счетоводните книги на фирмата. В такъв случай стойността на актива се записва до истинската му пазарна цена или той се продава. Актив, който губи стойността си и трябва да бъде отписан, се нарича обезценен актив. Активът може да бъде обезценен по редица причини, които включват остаряване, неспазване на регулаторните стандарти, щети върху актива, променящи се пазарни условия. След като активът е обезценен, има много малка възможност активът да бъде записан; следователно активът трябва да бъде внимателно оценен, преди да бъде класифициран като обезценен актив. Други фирмени сметки като репутация и вземания също могат да бъдат обезценени. От фирмите се изисква да провеждат редовни тестове за обезценка на активи (особено за репутация) и след това да отписват обезценка.
Какво е амортизация?
Принципът на начисляване в счетоводството гласи, че разходите за даден актив трябва да бъдат разходвани за целия му полезен живот. Амортизацията е един такъв метод, който се използва при начисляване на текущо начисляване, за да се изчисли справедливата пазарна стойност на нематериален актив. Амортизацията е подобна на амортизацията; докато амортизацията е над материални активи, амортизацията е над нематериални активи като репутацията на компанията. Когато даден актив се амортизира, неговата себестойност се пропорционира за периода, през който активът се използва, за да се покаже по-реалистична и справедлива стойност на нематериалния актив. Например, фармацевтична компания е придобила патент за ново лекарство за период от 10 години. Компанията амортизира това, като разделя разходите, свързани със създаването на лекарството, през целия живот на патента,и всяка част от разходите се записва като разход в отчета за доходите и се намалява от себестойността.
Амортизация срещу обезценка
Обезценката и амортизацията се обединяват в принципа на счетоводното начисляване, който изисква компанията да отчита активите по тяхната справедлива пазарна стойност. Има обаче редица основни разлики между двете. Обезценка възниква, когато стойността на активите намалява драстично в резултат на повреда на актива, остаряването на актива или други сценарии, при които стойността на актива пада, което създава необходимостта стойността на актива да бъде записана до неговата истинска пазарна стойност. Амортизацията е непрекъснат процес, при който себестойността на актива се отчита през полезния му живот. Стойността на актива се намалява с пропорционална сума, която се записва като разход в отчета за доходите. Това се прави, за да се покаже справедливата стойност на актива, тъй като стойността на активите намалява с времето.
Каква е разликата между амортизация и обезценка?
• Стойността на активите на фирмата намалява с времето и следователно трябва да се коригира спрямо тяхната справедлива пазарна стойност. Обезценката на активите и амортизацията са понятия, свързани с корекцията на себестойността на актива спрямо неговата справедлива пазарна стойност.
• Когато даден актив се амортизира, неговата себестойност се пропорционира за период от време, в който активът се използва, за да се покаже по-реалистична и справедлива стойност на нематериалния актив.
• Обезценка настъпва, когато стойностите на активите намаляват драстично в резултат на повреда на актива, остаряването на актива или други сценарии, при които стойността на актива пада и създава необходимостта стойността на актива да бъде записана до истинската му пазарна стойност.
