Регрес срещу нерегулиран дълг
Когато банка или финансова институция отпуска заеми, те изискват даден актив да бъде заложен като обезпечение на заема, който обикновено е активът или имуществото, които заемните средства са били използвани за закупуване. Обезпечението, което е заложено на банката, се използва от банката за възстановяване на загуби в случай, че кредитополучателят не изпълни задълженията си по заема и не е в състояние да изпълни задълженията си. По този начин обезпечението действа като застрахователна полица за кредиторите. Банката може да отпуска различни видове заеми за различни цели. Тези заеми могат да бъдат разделени на два вида; регрес и нерегрес. Статията предлага ясно обяснение на двата различни вида дългове и обяснява приликите и разликите между регресния и нерегурирания дълг.
Какво е регресен дълг?
Регресният дълг е заем, за който актив или имущество е заложено като обезпечение. В случай, че кредитополучателят просрочи заема си, кредиторът има правомощието да запорира обезпечението и да възстанови дълга си от приходите от продажбата на актива. Ако обаче постъпленията от актива са недостатъчни за възстановяване на сумата по кредита, заемодателят може да запорира другите активи на кредитополучателя, като салда по банкови сметки, заплати, къщи, превозни средства и др. Регресният дълг е от полза за заемодателя, тъй като им позволява правомощието да възстанови цялата дължима сума, като преследва други активи, които кредитополучателят притежава.
Какво е дълг без регрес?
Нерегресният дълг е точно обратното на регресния дълг. Ако кредитополучателят не плати заема си, заемодателят може да използва заложния актив като обезпечение за възстановяване на неизплатени задължения, но заемодателят няма правомощия да търси други активи, държани от кредитополучателя. Ако заложеният актив не покрива пълната сума на заема, заемодателят няма друга възможност освен да понесе загубата. Кредитополучателят предпочита заем без регрес, тъй като предлага чувство за сигурност, че заемодателят не може да запорира друго имущество, което кредитополучателят притежава, а задълженията му приключват с актива, който е бил заложен като обезпечение. От друга страна, несъбираемите дългове не са благоприятни за кредитор, който може да се наложи да поеме част от загубата.
Каква е разликата между регресния дълг и нерегусирания дълг?
Разликата между видовете дългове се крие в активите, които заемодателят може да търси, за да възстанови загубите в случай, че кредитополучателят не изпълни задълженията си по кредита. Както при регресните, така и при нерегусираните дългове заемодателят може да възстанови загуби, като продаде актива, който е бил заложен като обезпечение. Въпреки това, в случай че активът, заложен в залог, не покрива пълната сума на заема, опциите за заемодателя по регресен дълг са по-благоприятни, отколкото при нерегресен дълг. При регресен дълг заемодателят може да търси други активи, които кредитополучателят притежава, докато бъде възстановена пълната сума. При необвързан дълг заемодателят може да възстанови сумата само от актива, заложен като обезпечение, и трябва да понесе загубата, произтичаща от разликата. Кредитополучателите предпочитат да теглят заеми без регрес. Въпреки това,лихвените проценти по такива заеми са по-високи и обикновено са достъпни само за физически лица или фирми, които имат много висок кредитен рейтинг и най-ниска вероятност за неизпълнение. В допълнение, заемът без регрес може да запази други активи на кредитополучателите, но по подразбиране вреди на кредитния рейтинг на кредитополучателя, както и при неизпълнение на задълженията по регрес.
Резюме:
Регресен дълг срещу нерегресен дълг
• Когато банка или финансова институция отпуска заеми, те изискват даден актив да бъде заложен като обезпечение на заема. Обезпечението, което е заложено на банката, се използва от банката за възстановяване на всички загуби в случай, че кредитополучателят не изпълни задълженията си по кредита.
• При регресен дълг заемодателят може да възстанови сумата на кредита, като разпродаде обезпечението и ако това не покрива пълната сума, заемодателят може да търси други активи, които кредитополучателят притежава, докато цялата сума бъде възстановена.
• Нерегресният дълг е точно обратното на регресния дълг. Ако кредитополучателят не успее да плати заема си, заемодателят може да използва заложния актив като обезпечение за възстановяване на всички непогасени дългове. Независимо от това, заемодателят няма правомощия да търси други активи, държани от кредитополучателя.
• Кредитополучателите предпочитат да теглят заеми без регрес. Лихвените проценти по такива заеми обаче са по-високи и обикновено са достъпни само за физически лица или фирми, които имат много високи кредитни оценки и най-ниска вероятност за неизпълнение.
• Кредиторите предпочитат регресни дългове, докато кредитополучателите предпочитат нерегресивни дългове.
