Ключова разлика - Липаза срещу амилаза
Ензимът може да бъде каталитично протеиново вещество, което значително увеличава скоростта и ефективността на химичната реакция, без да участва активно в самата химическа реакция. Липазата и амилазата са два основни храносмилателни ензима. Липазата е ензим, който принадлежи към подкласа на естеразите, който катализира хидролизата на мазнините. Амилазата е ензим, който катализира хидролизата на нишестето до захари. Това е ключовата разлика между амилаза и липаза. Целта на тази статия е да подчертае разликите между ензимите липаза и амилаза.
Какво представлява липазата?
Липазата е ензим, който катализира хидролизата на липидите. Принадлежи към подклас на естеразите. Липазите изпълняват жизненоважни роли в храносмилането, транспортирането и преработката на хранителни липиди като триглицериди, мазнини, масла в храносмилателния тракт на човека. Като пример, панкреатичната липаза може да разгради диетичните триглицериди в храносмилателната система и да превърне субстратите на триглицеридите в моноглицериди и две мастни киселини. Хората също имат няколко липазни ензими, включително чернодробна липаза, ендотелна липаза и липопротеинова липаза.
Какво представлява амилазата?
Амилазата е основен ензим на храносмилателния тракт, който катализира хидролизата на нишестето до прости захари. Те са гликозидни хидролази и действат върху α-1,4-гликозидни връзки. Амилазата присъства в човешката слюнка, където инициира химичния процес на храносмилане. Когато храната се поглъща в устата, храната, която съдържа големи количества нишесте, но с малко съдържание на захар, като ориз и картофи, може да придобие леко сладък вкус, докато храната се дъвче. Това е така, защото амилазата превръща част от нишестето си в захар. Човешкият панкреас и слюнчената жлеза отделят също алфа-амилаза, за да хидролизира хранителното нишесте в дизахариди и три- или олигозахариди, които се превръщат от други ензими в глюкоза, за да доставят на тялото енергия. Растенията и някои бактерии също произвеждат амилаза. Амилазата е първият ензим, открит и изолиран от Анселм Пайен през 1833 г. Има различни протеини на амилаза, маркирани с различни гръцки букви.
Каква е разликата между амилаза и липаза?
Определение:
Липаза: Липазата е ензим, който участва в хидролизата на липидите.
Амилаза: Амилазата е ензим, участващ в хидролизата на молекулите на нишестето в захари.
Тип ензим и класификация:
Липаза: Подклас на хидролазите, известен като Естерази
Амилаза: Хидролази. Освен това се класифицира в три групи, известни като α-амилази, β-амилаза и γ-амилаза.
Тип облигации:
Липаза: Липазата действа върху естерната връзка в липид.
Амилаза: Амилазата действа върху гликозидните връзки във въглехидратите.
Субстрат:
Липаза: естери на мастни киселини като триглицериди, мазнини, масла
Амилаза: Нишестени молекули
Краен продукт:
Липаза: глицерол, ди-глицериди, моно-глицериди, мастни киселини като по-малко сложни форми на мазнини
Амилаза: Олигозахариди (декстроза, малтодекстрин) и дизахариди (малтоза)
Орган за секреция на ензими в човешкото тяло:
Липаза: Слюнчената липаза и панкреатичната липаза се секретират съответно от панкреаса на слюнчените жлези. Други примери са чернодробна липаза, ендотелна липаза и липопротеин липаза.
Амилаза: Слюнчената жлеза отделя слюнна амилаза, а панкреатичната амилаза се секретира от панкреаса.
Функция:
Липаза: Липиден метаболизъм
Амилаза: Въглехидратен метаболизъм
Механизъм на действие:
Липаза: Мазнините не са водоразтворими, но липазата се разтваря във вода. Следователно липазата не може директно да разгражда мастните молекули. Първо, мазнините, жлъчните соли от жлъчния мехур трябва да разграждат мазнините и да ги емулгират във водоразтворими мъниста.
Амилаза: И амилазата, и нишестето са водоразтворими вещества, така че амилазните ензими, секретирани в храносмилателния тракт, лесно се смесват с хранителни частици (химус) и лесно усвояват разтворените въглехидрати в тази храна.
Свързани здравни проблеми:
Липаза: Лизозомният дефицит на липаза може да причини болестта на Wolman, както и болестта на холестериловия естер (CESD), които са автозомно-рецесивни заболявания. И двете заболявания се причиняват от мутация в гена, кодиращ ензима.
Амилаза: Повишеното ниво на амилаза в кръвния серум е показател, че лицето може да страда от остро възпаление на панкреаса, пептична язва, киста на яйчниците или дори паротит.
Употреби:
Липаза: Използва се в хлебопекарната промишленост, перилни препарати, биокатализатор, производство на алтернативни източници на енергия.
Амилаза:
Добавка за брашно: Амилазите се използват в процеса на приготвяне на хляб и по този начин разграждат сложното нишесте в брашното на прости захари. След това дрождите се хранят с тези прости захари и ги превръщат в алкохол и CO 2 и това придава аромат и кара хляба да втаса.
Ферментация: Алфа и бета амилазите са жизненоважни за приготвянето на бира и алкохол, произведени от захари, получени от нишесте.
Амилазата премахва нишестето от нишестените дрехи и поради това се използва като препарат.
