Основната разлика между фибронектин и ламинин е, че фибронектинът е гликопротеин, който съществува главно в извънклетъчната матрица и кръвната плазма, докато ламининът е гликопротеин, който съществува главно в базалната ламина.
Извънклетъчният матрикс, който е между тъканите и органите, заобикаля клетките и осигурява структурна и биохимична подкрепа на клетките. Състои се от различни извънклетъчни компоненти като колаген, ензими и гликопротеини. Фибронектинът и ламининът са два важни гликопротеина, открити в извънклетъчния матрикс. И двата са високомолекулни протеини, комбинирани с олигозахариди. Също така, фибронектинът и ламининът се свързват с различни специфични клетъчни повърхностни клетъчни адхезионни молекули, за да се улесни клетъчната адхезия. Следователно тези молекули са от решаващо значение за клетъчната адхезия, както и за миграцията и диференциацията.